Седя си на стола пред компютъра, а часът е 01:32 ч. Нямам спешна работа, която трябва да свърша, та да съм буден по това време, нито пък съм поредния Фейсбук-фанатик, който да "лайква", "шерва" или там каквото друго се сети да прави в този сайт. И вместо да си легна като нормален и културен човек, едина (глупава) мисъл ме човърка леко в главата като някаква бълха.

Защо българите сме такива скандалджии, когато сме зад монитора?

Предполагам глупав въпрос, знам, но все пак има ли някаква причина голяма част от населението да са, така да се каже, професори по всичко от правене на туршия до квантова физика, че и нататък?
Имаше един момент, когато ми харесваше (относително казано) да чета новините в разни интернет сайтове и да коментирам по темата, когато имам някакво становище по въпроса. Всичко нормално, ама не съвсем. Да кажем, че темата е някаква по-язвителна (повишени данъци, корупция и т.н...) Изразявам си мнението като културен човек, никой не обиждам и обвинявам, разните там майки и роднини дори не ги споменавам, а просто изразявам нормално мнение. И извендъж *ПРАС!* - поевява се някой от въпросните професори и започва да ме/ни критикува как може да бъдем такива овце, какво е това наше мислене, какви са тия глупости и накрая се завършва с една много често ( и любима обида) използвана от българите дума, означаваща гражданин на една *определена държава*, с която сме имали една там *определена история* преди много години... (А тази въпросна държава ни уважава къде-къде повече от която и да е друга страна от ЕС - Б. а.)

Добре, де, как човек да изрази собственото си мнение, когато отвсякъде го дебнат с военната кубинка за да го стъпчат на земята? Най-любим и всеизвестен патент на българите е използването на думата "глупости" точно преди да ти анулира мнението в полза на своето. Не, че съм велик гений, не, че съм дори кой знае колко интелигентен, дори и повечето ми коментари най-вероятно не са правилни, но те изразяват една гледна точка, която дори и напълно грешна трябва да се зачете и отнесе с уважение. Защото, дами и господа, за мен няма абсолютно нищо по-важно от уважението и това, че съм зад монитора не значи, че трябва да се държат с мен като с краставо куче (като същото се изисква и от мен, разбира се). Ако мнението по въпроса е грешно, следва някой по-компетентен да се изкаже и посочи грешките му без да проявява излишни комплекси. Ако пък мнението е напълно излишно и написано просто за подигравката (защото има и такива, но това е за друг път), то тогава не виждам смисъл дори да се отговаря.
Нужно ли е за всеки въпрос да има само едно решение, само един верен отговор? Аз не мисля така, но, уви, много хора са на друго мнение. Вместо "Глупости и идиотщини!", мисля, че би било много по-подходящо да се отговори с "Не си прав(а) и ще ти кажа защо...".
Е, да, трябва да призная, че не всички българи търсят с кого да се заядат. Попадал съм (и за моя радост не веднъж или два пъти) точно на този втори вид хора, които предпочитат да поучават хората, отколкото да ги хулят. И то не с линията през ръцете, като някакви строги учители, а спокойно и сдържано ти показват грешките в мнението и защо не би трябвало да се мисли така.
Но нека си го кажа направо - колкото и да се опитвам да филосовствам или да използвам дълги и заплетени думи, не съм толкова умен. Всъщност спадам към огромната група на средно-статистически интелигентните - такива като мен с лопата да ги ринеш. Този блог го доказва.

Благодаря за отделеното внимание и се извинявам за направените правописни и/или пунктоационни грешки.